БНБ е окончателно осъдена заради нарушения при фалита на КТБ
Българската национална банка е дефинитивно наказана по Закона за отговорността на страната и общините за вреди вследствие на нарушение на правото на Европейския съюз. Българска народна банка би трябвало да заплати 4309 лева претърпени имуществени вреди поради забавено решение за оповестяване на неналичност на депозитите в " Корпоративна комерсиална банка ", реши Върховният административен съд.
Съдът е приел, че по делото са открити всички предпоставки за ангажиране на отговорността на Българска народна банка за вреди. През 2014 година централната банка е направила обективната констатация, че по нейно виждане КТБ изглежда неспособна за момента, по аргументи които са директно свързани с нейното финансово положение, да изплати депозити и че не съществува близка вероятност тя да бъде в положение да го направи. Въпреки това регулаторът не е извършил изискването за оповестяване на депозитите в КТБ за неналични в 5-дневен период, което пък довежда до това, че изплащането на обезпечените влогове е доста забавено.
А. Харизанова е имала парично взимане в обезпечен размер за неналичния ѝ депозит, чиято дължимост е зависела от решението на Българска народна банка за определяне неналичността на депозитите в КТБ. Като е бездействала да разгласи неналичността, Българска народна банка е попречила за задействането от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. По този метод Фондът не е извършил навреме задължението си да изплати на вложителите на КТБ гарантирания размер на депозитите им, включително на ищцата. Със своето безучастие Българска народна банка е нарушила Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи, написа в решението на магистратите.
Върховен административен съд не споделя не споделя недоволството на Българска народна банка, че не е имала пълномощието да издаде експлицитен акт, с който да откри неналичност на депозитите в КТБ, защото националният законодател не е планувал категорично това. " Правомощието на Българска народна банка за издаването на въпросния акт произтича от настояща съюзна наредба, която въпреки да се съдържа в инструкция, е с пряк резултат ", показва съдът.
Поредицата от каузи за компенсации против Българска народна банка поради нарушавания покрай фалиралата КТБ станаха вероятни след решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург по дело, заведено пред Административен съд - Варна от жителя Николай Кантарев.
Съдът на ЕС беше безапелационен в тълкуването си на Директива 94/19/ЕО, че разпоредбите ѝ " не позволяват, от една страна, национално законодателство, според което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и въпреки това, отклонение от плануваните от тези разпореждания периоди за определяне на неналичността и за погашение на депозитите по основание, че е належащо кредитната институция да бъде сложена под специфичен контрол ".
КТБ бе затворена с решение на Българска народна банка на 20 юни 2014 година и още същия ден централната банка ѝ наложи специфичен контрол и забрани изплащането на всички депозити. Вместо евродирективата Българска народна банка реши да приложи тогавашното българско законодателство, съгласно което изплащането на обезпечените депозити - тези до 196 000 лева, стартира до 20 дни от отнемането на лиценза на банката. Изплащането обаче стартира доста по-късно - чак при започване на ноември. Оправданието за забавеното изплащане бе, че във Фонда за гарантиране на влоговете липсват задоволително средства.
Впоследствие законът за гарантиране на влоговете беше изменен и съгласуван с евродирективата. Според нея срокът за погашение на предпазените депозити може да бъде продължен най-вече до 10 работни дни, което значи, че през лятото на 2014 година вложителите трябваше да си получат парите най-късно доникъде на юли. На процедура това се случи с повече от четири месеца забавяне.
Съдът е приел, че по делото са открити всички предпоставки за ангажиране на отговорността на Българска народна банка за вреди. През 2014 година централната банка е направила обективната констатация, че по нейно виждане КТБ изглежда неспособна за момента, по аргументи които са директно свързани с нейното финансово положение, да изплати депозити и че не съществува близка вероятност тя да бъде в положение да го направи. Въпреки това регулаторът не е извършил изискването за оповестяване на депозитите в КТБ за неналични в 5-дневен период, което пък довежда до това, че изплащането на обезпечените влогове е доста забавено.
А. Харизанова е имала парично взимане в обезпечен размер за неналичния ѝ депозит, чиято дължимост е зависела от решението на Българска народна банка за определяне неналичността на депозитите в КТБ. Като е бездействала да разгласи неналичността, Българска народна банка е попречила за задействането от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. По този метод Фондът не е извършил навреме задължението си да изплати на вложителите на КТБ гарантирания размер на депозитите им, включително на ищцата. Със своето безучастие Българска народна банка е нарушила Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи, написа в решението на магистратите.
Върховен административен съд не споделя не споделя недоволството на Българска народна банка, че не е имала пълномощието да издаде експлицитен акт, с който да откри неналичност на депозитите в КТБ, защото националният законодател не е планувал категорично това. " Правомощието на Българска народна банка за издаването на въпросния акт произтича от настояща съюзна наредба, която въпреки да се съдържа в инструкция, е с пряк резултат ", показва съдът.
Поредицата от каузи за компенсации против Българска народна банка поради нарушавания покрай фалиралата КТБ станаха вероятни след решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург по дело, заведено пред Административен съд - Варна от жителя Николай Кантарев.
Съдът на ЕС беше безапелационен в тълкуването си на Директива 94/19/ЕО, че разпоредбите ѝ " не позволяват, от една страна, национално законодателство, според което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и въпреки това, отклонение от плануваните от тези разпореждания периоди за определяне на неналичността и за погашение на депозитите по основание, че е належащо кредитната институция да бъде сложена под специфичен контрол ".
КТБ бе затворена с решение на Българска народна банка на 20 юни 2014 година и още същия ден централната банка ѝ наложи специфичен контрол и забрани изплащането на всички депозити. Вместо евродирективата Българска народна банка реши да приложи тогавашното българско законодателство, съгласно което изплащането на обезпечените депозити - тези до 196 000 лева, стартира до 20 дни от отнемането на лиценза на банката. Изплащането обаче стартира доста по-късно - чак при започване на ноември. Оправданието за забавеното изплащане бе, че във Фонда за гарантиране на влоговете липсват задоволително средства.
Впоследствие законът за гарантиране на влоговете беше изменен и съгласуван с евродирективата. Според нея срокът за погашение на предпазените депозити може да бъде продължен най-вече до 10 работни дни, което значи, че през лятото на 2014 година вложителите трябваше да си получат парите най-късно доникъде на юли. На процедура това се случи с повече от четири месеца забавяне.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ